Регресия на С.  25.04.2022

С. живее някъде в арабския свят. Връщането му към предишен живот започва в тъмница, където е окован. Студено е. Има чувството, че е силна мечка, прикована с верига. После разбира, че е покрит с меча кожа. Усещането му е, че тук е приключил животът му. Озоваваме се в момента на смъртта. За да изследваме този живот последователно, се връщаме назад в детството и С. вижда, че е момче. Има приятелче - Салих, с което тичат из арабските прашни улици, облечени дрипавичко. Верни другари са. С него ходят до кладенеца, за да пълнят вода и я носят по домовете си. Споделя, че се чувства много щастлив когато бащата на Салих му се радва и го милва по главата. С. живее само с майка си. Бедни са. Не успява да види жената в лице, нито да я назове по име. Споделя, че тя е много тъжна и тази тъга обзема и него. Майка му прави страхотно вкусни палачинки, които хапва с прашните си от игра ръце. Усеща и описва вкуса им! Тъгата в дома му е много силна. Предполага, че е от бедния живот, който водят и от това, че на майка му ѝ се налага да го отглежда без баща. За баща си знае само, че е починал. Пренасяме се на 18-ия му рожден ден. Той вече е част от приближените войски на султана и има голям пир в двореца. Поводът е друг и само С. знае, че има и личен празник и му е хубаво, радостно. Вижда дори танцьорките на султанското тържество. Споделя, че се чувства горд от това, че е част от свитата на султана и приема задачата си много отговорно. Описва ми ятагана си. Много красива дръжка с камъни и му е много удобен на захвата на ръката. В една от битките за султана е пленен и окован в каруца с клетка. Така пътува в адска жега, в керван с камили, дни наред. Продават го като “роб” на един търговец, който тайно от другите му дава да отпива вода. Казва, че има добри очи. Платил е много пари за него, тъй като е войник, специално обучен от султанската войска. С този търговец имат взаимно уважение и респект. Разбират се с поглед и С. му е задължен и ще го закриля винаги, а мъжът му засвидетелства безрезервно доверие. В следващия етап от регресивното пътешествие С. вече е търговец и плава с кораб по моретата. Богат е. Има папагал, който е верен спътник в плаванията му. Усмихва се при спомена как говори на папагала. Когато не е по вода, живее в Италия. Голяма къща с мраморна/каменна тераса на брега на морето, където акустира кораба си. Има жена, която му помахва от терасата, когато го посреща или изпраща. Има деца, много деца (и широка усмивка). Едно от децата много прилича на търговеца, който го откупи. Разбира, че се е оженил за дъщеря му. Чувства се щастлив и успял, но има и тъга за това, че майка му не е сред живите, за да го види.Споделя, че смисълът на този му живот е семейството, децата! Преминаваме към последния етап, последван от момента на смъртта. Бойно поле. Има много загинали коне и хора. Усеща миризмата на кръв и обгоряла човешка плът. Битката е приключила. Войниците, които са оцелели, се надигат от земята и очакват неговото решение. С. е техен пълководец. Решава и дава знак на останалите да се предадат, защото са разгромени. Чувства се тъжен затова, че жената и децата му вече няма да го видят и той, както неговия баща, няма да се прибере при семейството. Честта и гордостта му са наранени, заради погрома в тази битка и решението му да сведе глава. Загубил е кауза, идея! Намира се отново в килията. Същата, в която започна регресията. Безпътен, обезверен и със знание, че тук приключва този живот.

17.01.2024- Ето как С. сподели регресията си:

Вървя по дълъг, в началото тъмен, коридор. От двете му страни има врати за всеки мой минал живот. Вратите са бели със златни орнаменти и златни дръжки. Юлето ме подканя да отворя едва от вратите, според интуицията ми. Кой минал живот ми носи урок или послание за сегашния ми такъв?Избирам врата от лявата страна. Натискам бравата и рязко отварям вратата, сякаш да изненадам сама себе си. Пред мен се разкрива сив, мрачен, студен, зимен ден. Прехвърчат снежинки, а аз съм стъпила с босите си крака на висока, издадена напред скала. От там виждам оголените дървета в ниското. Поглеждам ръцете си – на жена са. С бяла, но мръсна кожа. Облечена съм в дрипи, изпокъсани стари, парцаливи. Не съм нито млада, нито стара. Но съм горда, уверена, силна. Обръщам се назад и виждам десетина войници в сини униформи с червени препаски на кръст пред гърдите. Носят дълги пушки с остри метални накрайници. Те преследват мен, искат да ме заловят, за да ме екзекутират. Няма какво да правя тук, това е Краят. Затова се връщам в началото.

На 5 години съм. Нося бяла бухнала рокличка. Гоня се с част от братята и сестрите (общо сме 9 деца) си в зелените градини пред семейния ни дворец. Не виждам лицата на децата, с които играя. Чувствам се по детски щастлива, безгрижна, свободна. Влизам в двореца. Слънцето нахлува през големите прозорци и се отразява в дървения под. По стените има много огледала. Търся нещо или някой, който е важен за мен в този момент. На въпроса Кой? Давам директен отговор икономът. Без никакъв момент на размисъл – Икономът. Тичам по коридорите, за да го намеря. Слизам долу при прислугата. Той е там. Затичвам се и го прегръщам. Имаме силна и топла връзка. Хващам го за ръка и го издърпвам навън. Той е мой баща. Без думи, само знание и обич. Викам го да си играем, а той кляка срещу мен. В този момент едно истински живо лице грейва пред очите ми. Той е млад, с кестенява към черна коса, с топли кафяви очи и меки черти на лицето. Гледа ме с толкова много обич, нежност и възхищение……. Аз обхващам с детските си ръчички страните му. Миг на безкрайна обич и знание, че сме едно – баща и дъщеря. Той знае, колко много го обичам. Казва ми, че ме обича и ме пуска да играя. В сегашния ми живот категорично това е мъжът ми. Отивам при майка си и съпругът й. Заети са. Пият чай със своите гости. Майка ми ми дава знак да отивам да си играя. Нямам повече работа тук. Не се чувствам пренебрегната, отхвърлена или по- малко от другите ми братя и сестри. Щастливо дете съм и имам истинска обич в душата на иконома.

18 ят ми рожден ден е. Специален ден е, защото на следващия ден ще бъда коронясана. Със смесени чувства съм – напрегната заради отговорността, която ме очаква и от друга страна бала в моя чест отвлича вниманието ми от сериозните мисли. За момент виждам себе си в голямото огледало. Нося пищна бяла рокля със златисти орнаменти (също като на 5г и като вратите в коридора ми). Раменете ми са голи, нося дълги бели ръкавици и не мога да дишам от пристегнатия корсет. Нося бяла, висока перука, но същевременно виждам и косите, които са скрити под тази перука. Дълги, кестеняви, леко къдрави коси. Търся нещо или човек, важни за мен в този момент. При тази подкана спрях да виждам лицата на хората. Не ги познавам. И сякаш, за да изпълня все пак мисията си, издърпах един войник от тълпата. Млад, красив, с кестенява, сресана на една страна коса, топли кафяви очи. Той е мой и аз съм негова. Знаем, че от утре няма да сме заедно. Въпреки това той знае, аз съм му дала дума, че каквото и да става ще съм винаги до него. Чувствата ми тук са споделеност, съмишлие, отдаденост, вярност. Тази душа в сегашния ми живот е дъщеря ми.

Озовавам се в килия – студена, мрачна, влажна. Все още имам надежда, че някой ще отвори врата й и ще ме пусне. В тази килия прекарвам 10 години от живота си. Баща ми идваше през времето и ми носеше храна. Неговите посещения съхраниха силата и духа ми. Другият ми посетител бе майка ми в първите дни след затварянето ми. Не дойде с любов. Дойде да ми каже, че така трябва и че трябва да приема съдбата си. Не я мразех, не я упреквах, знаех, че тя просто следва правилата и, че така ще е по – добре за страната. Тя просто ме жертва, защото така трябва. Поискахме си прошка и тя си тръгна. Никога повече не дойде. В този ми живот тази душа е синът ми – принципен и живеещ по правилата на другите.

Отново съм на скалата. Не знам как стигнах до там – избягах ли или какво. Дали ще се предам или ще скоча – резултатът ще е един и същ. Силна, горда, знаеща и уверена, мъдра за годините си, нито млада, нито стара искам аз да направя своя избор. Взимам със себе си безкрайната обич на баща си, споделеността и отдадеността на любимия си и урока да добавя мекота в моя живот. Моят избор, моето право на избор …. И крачка напред…. А след това лекота, свобода, безкрайност. Обгръща ме слънчева светлина и оставам в безвремието, рееща се като перце в небесата.

Регресия на ЕД - 17.01.2024

В индукциата около кръга от дървета среща жена, в бяла рокля, която не говори. Няма роля все още. Просто я приветства там. Ще я видим после пак.

Вижда коридора като полуразрушена сграда, замък, с колони и арки и през тях минава светлина. Не е като подземие, усещането не е за слизане надолу по стълбите. Излиза навън, върви към светлината по един от пътищата зад една от арките. Слънчев ден е, природа, с лек вятър. Замъкът е на високо място. Пред нея се разкрива гледка- поляна с цветя, тихо и пусто е. Усещането е за покой и мир. Усеща се жена. Вижда се в бяла рокля. С дълга къдрава коса, по- светла. Чувства се добре.

Мястото е със земен пейзаж. Няма нищо живо. Вижда света.

Е- владетелка съм на този свят. Чувствам се могъща на сила и знание. Имам чувството, че е мой. Подвластен е на мен. Властвам, но не върху хората, а върху природата и силите.

Аз- Кое е първото нещо, което искаш да направиш тук?

Е- да полетя.

Е. Описва това място като нейно. Отговорна е за него. Създадено е от божествената сила. Вижда се като момиче, с боси крака. Но е с достолепие. Има сила- да пази баланса между силите, да пази хармонията. Вниманието й е привлечено от огнени пръчки светлина. Стоят във въздуха. Не пречат.

Сега полита. Чувства се добре. Скоро слиза към долина и лети над нея, обикаля я. Вижда река в ниското, вода. Тук Е се усмихва и я питам какво я кара да се усмихва. Отговаря ми, че е много чисто и е като самодива. Изворът е като вълшебен. Вижда пак светещите стълбове- като холограма стоят във въздуха. Но са истински. Светлината им е истинска. Не са оръжие. Няма страх. Отброява повече от 7.

Питам има ли причина да е там? Каква е? Този свят й е поверен да поддържа хармонията в него. Светлина се спуска отгоре. Заради нея, може би. Пак описва мястото като вълшебно. Безвремие. Има отговорност към него- да остане чисто. Носи й удовлетворение, че се справя. Има чувството, че може да променя неща. „Някак с ръцете си мога да карам това място да диша“. Да им дава живот. Но не като раждане.

Аз- Твое дете ли е мястото?

Е- нещо такова. Божие творение е. Аз само мога да го оживявам.

Моля я ако има някакъв ритуал, с който да оживява мястото, да ми го опише.

Е- С ръце и любов.

Аз- ако любовта е намерение, в какво я влагаш?

Е- в цветя, с чувства и красота.

Вдъхва им живот, раздвижва ги. Чувства се много щастлива и доволна. Като майка. С топло чувство към всичко. Като да има много деца.

Моля я да ми опише ритуалът и тази любов към едно от цветята само. Да ми каже какво прави и как се чувства. Е коленичи и обгръща с ръце едно от цветята. Появяват се отново стълбовете от светлина. Разбира, че са там да й дават сила да прави нещо. С намерение да случи нещо. Не е сигурна дали я зареждат. Движат се. Ръцете й са това, което... тук прекъсва описанието си, защото има идея какво са стълбовете/ пръчките светлина. Батерия, проводник са. Движат се, отварят се... като портал в космоса. Не е любопитна какво има там. Каза, че вече е била, ходила е и знае.

Отброявам от 5 до 1 и моля Е да отиде и да премине през портала. Да ми сподели усещания.

Е- срам ме е да говоря.  

След колебание започва:

Е- има духовни йерархии тук.

Описва ги с различни цветове. Питат я защо идва , трябва да се учи сега.

Е- Изпратена съм в моя свят да се уча. Не е времето сега да идвам тук. Не ми е забранено да стоя.

Описва ги като сили. Виждала ги е и друг път като монаси с качулки, но не вижда лица. Учители. Предлагам да ги попита за книгата (въпрос, зададен в предварителния разговор, какво е книгата, защо я вижда често и какво е предназначението й).

Книга на живота е. Първата стъпка, която трябва да предприеме е да я отгледа. Да вдъхне живот на нещо. На изпит е. Те смятат, че ще се справи. Е не смята така. Плаче и показва силна емоция. Не е негативна. По- скоро е вълнение от преживяването. Затова продължаваме. Предлагам да ги помоли за сила.

Е- казват, че постоянно ми помагат. Смеят се, че отдавна го знам. Сърцето. Да работя през сърцето. Вярвай на себе си- казват ми за урок. Казват го с любов и са строги едновременно.

Питам дали някой от тях се откроява и тя иска да го приближи, за да пита повече. Да го попита дали е духовният й учител. Всички са духовни учители. Дават й цвят- пурпурен, лилав. Държат да се  справя сама.

Аз- попитай дали и  кога ще станеш като тях.

Е- Не могат да отговорят. На изпит съм. Казват- не преписвай на изпита. Не искат да ми подсказват.

Предлагам да си представи, че отваря и поднася длани към тях. Да види какъв предмет те биха положили в ръцете й.

Е- ковчеже, съкровищница. Със знание е пълно.

Започва да се смее. Казва, че се шегуват с нея и й казват, че е крайно време да се разкара. Странно й е, че много се шегуват.

Е- Забавляват се с мен. Ама не ми се присмиват, а искрено се забавляват- като родителите с децата си. Казват ми да сляза надолу по светлинните стълбове.

Е започва да плаче силно. Не искаше да си тръгва. Чувства се по- покрепяна горе. Озовава се в кръга от дървета, където беше в началото на хипнотерапията. Жената отново е там. Има чувството, че е самата тя. Тя й казва да приложи опита от тук. Как се създава живот и как се твори.

Е- може би това означава книга на живота- как се твори с любов.

Аз- попитай жената къде се намираш? Това живот между животите ли е?

Е- Казва, че всико е опит. Различна опитност. И двата свята са реални.

Аз- с какво тя се гордее с теб?

Е- много тривиален отговор ми дава... че съм това, което съм.

Аз- имаш ли специален талант?

Е- да вдъхновявам, да давам живот.

Аз- попитай я имаш ли дадени обещания и сключени договори с човешки души тук и сега.

Е- да се грижа за З, да му помогна. За него съм тука. Но не знам как, не казва.

Обяснявам й, че сега не е нужно да знае, винаги можем да се върнем и да изследваме тази връзка и как да помогне на З в този живот.

Поглежда жената в очите. Това е самата тя. Описва я с бяла кожа, деликатна. С красиви, изписани очи, но не вижда какъв е цветът им. Усмихната е. Ведра и спокойна. Добронамерена. С къдрава, кестенява коса, в кок. В бяла, плажна, дълга рокля. Боса. Изваяна и фина.

Моля Е да я прегърне й да й каже, че я обича.

Е- и тя ме прегръща. И ми казва, че ме обича. Обгръща лицето ми с ръце. Пак е знак това, да работя с ръцете си. Показва ми как с ръцете се общува и се твори живот.

Питам Е има ли нещо, което не й е необходимо в този живот, нещо което й пречи. Нещо, което може да остави да се претвори тук и да се върнем отново, за да си го вземе, или да го замени още сега. Отговаря ми, че това е несигурността. Оставя я там. В този вълшебен свят на претворяване и оживяване. И  си взима сигурност и сила. Моля я да ги запомни и да вземе всички уроци, които  получи, преди да се върнем.